nadvecher.bg

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Bo

Страници: [1] 2 3 ... 6
1
Книгата на български език: https://m.helikon.bg/207972--%D0%A8%D0%B5%D1%84%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0.html

Аудиокнигата на английски език: https://www.audible.com/pd/GIRLBOSS-Audiobook/B00K36M20C?ref=a_author_So_c19_lProduct_1_1&pf_rd_p=1ae0e65e-ad09-4aa7-aa73-772cefb1b5e1&pf_rd_r=JWR5ZVRATTASMZE5N3PH

Слушах аудио книгата на английски език преди да я преведат за българския пазар. Отново на работа. Мотивационна, но и истинска, нешлифована и излъскана за пред масите. Истинската "миризлива" история, какво е да си жена и шефка на собствения си живот, първо и после шефка на фирма, която се оказва мисията на живота ти, за такива жени, като теб.

Авторката е създател и шеф на компанията "Nasty Gal", голям бранд за дрехи втора употреба (каквито и тя е обичала да носи), започнала от онлайн бутик в ebay и завършила на върха.

Fun fact: слушах книгата, докато работих през 2019г. за ebay  8)

2
Книгата на български език: https://www.vakon.bg/kak-da-bada-supershefka

Аудиокнигата на английски език (четена от авторката): https://www.audible.com/pd/How-to-Be-a-Bawse-Audiobook/B01MYVA3QZ?ref=a_author_Li_c19_lProduct_1_1&pf_rd_p=1ae0e65e-ad09-4aa7-aa73-772cefb1b5e1&pf_rd_r=DR4YX4AB7GN75EMF1CEN

Започнах да слушам аудиокниги през 2017г., на работа. Докато работих рутинно на бюро, мозъкът ми умираше от скука, и трябваше да го държа буден някак. И започнах да слушам книги на английски език. Така хем тренирах английския си, хем мозъка да не заспива при тангото между ляв и десен бутон, от 9 до 5 всеки делничен ден. Вече работеща удома, бих казала, че аудио книгите правят забавно всяко досадно домашно задължение.

Една от първите книги, които си изтеглих в audible беше книгата на Лили. Познавах я от YouTube, гледах видеата и, и я харесвах. Слушах книгата на английски език, преди да я преведат. Веднъж през 2017 и веднъж през 2019г. Хареса ми това, че е подходено към книгата интелигентно и психологически (Лили е с диплома за психолог). Най ми допадна сравнението между разказите за моментите и на най-голяма депресия, и моментите и на най-голям триумф. Тъй като тя си чете собствения текст, усещането беше интимно, като кафе с приятелка, на която си говорите (и не, не всички жени си говорят само за мъже, като се съберат).

3
Попаднах днес във ФБ на наръчник за жени, който се разпространява онлайн безплатно, и е препоръчан от прочутата Кобилкина  ;D Та, зачудих се, само аз ли си ги свалям тези наръчници, за да се забавлявам или има и други???

Говоря за този наръчник: https://dressedbytia.com/bg/landing-page-bg-n/?fbclid=IwAR3DFT9UHRkLDSzfzeFpCGr-v5qZq4QEcb5pjleYSQ15RugbBYWyHY81yMI

Бягайте, мъже, ставам магнит, а вие метални стружки!  8)

Преди малко ми я пратиха на мейла. Без да съм я отваряла, тематиката ми се струва открадната. Принципът е същия като при книгите за взаимопомощ: прочетеш една, все едно си прочел всичките, защото се казва / повтаря едно и също нещо, с леееека смяна на изказа, и примерите.

Освен наръчници за откриване на магнетизма, често си тегля и наръчници за управление на времето, в които рядко, да не кажа никога няма нищо ново! Но поне ме разсмиват!

4
Корица на преиздадената книга: https://i3.helikon.bg/products/1280/19/191280/191280_b.jpg?h=263

Ако сте чели "Игрите на глада" и търсите нещо подобно, "Бягащият човек" ще ви хареса. Лично аз, харесвам Шварценегер, но книгата е в пъти, по-добра. Сюжетът доста се доближава до "Игрите". В бъдещето задължително се излъчва ТВ-шоу "Бягащият човек". Концепцията е да се показва под формата на реалити, как професионални войници с майсторски умения в боравенето с различни типове оръжие, гонят като хрътки, пуснат предварително набелязан "затворник" (част от нишата каста на това утопично общество). Целта е да бъде намерен и убит. Ако "затворника" успее да убие на свой ред "гонителите" си, ще му бъде изпълнено желанието, което е заявил като причина да участва. "Затворникът" се укрива в рамките на държавата, а гражданите получават парична награда от продуцентите, ако го забележат и издадат. Главният герой се записва да участва, тъй като семейството му е много бедно, а детето му, много болно, и на смъртно легло.

5
Корица: https://www.colibri.bg/k_img/ogyniyarost2.jpg

Не съм съгласна с опростената на моменти визия за мотивацията на Тръмп и свитата му, но книгата е хубаво и забавно четиво, дори за тези, които не харесват политическа литература. Най-вече за тях.

1. Това е книга от журналист за това какво мислят медиите за Тръмп, човека, който отчаяно иска да им се хареса.

2. Това е Белият дом на Тръмп, продължение на шоуто му "Стажант", и двете с мотото: нищо лично, просто бизнес.

3. Наскоро в частен разговор с един приятел, обсъждахме нетърпението ми да прочета книгата "Страх", и импулсивно изказах мнение, че бутонът "Страх" подобно на друг копчевиден атрибут от женската анатомия, за да работи има нужда от постоянна стимулация. След като го "изтърсих", осъзнах че съм напълно съгласна с това си твърдение.

6
Диванът е от онези, дето се чупят по такъв начин, че някоя част винаги да има щастието да ти се бие на някое неогрято място. От телефонът и се лее реге. Музиката носи нейния дух. Летният вятър поклаща пердето на отворения прозорец.

Неделя сутрин.

Моето голо тяло е плътно до твоето. Дивата ти коса е разпиляна върху гърдите ми. Устните ти са върху кожата, дъхът я гали, а нослето ти прави кръгчета сред космите намиращи се там. Не знам дали ме е гъдел или всичко това ме възбужда. Някъде на границата е между лекото, приятното и закачливото и дивата възбуда, която ще ме накара да сменим позата с по-удобна за яздене. Ръцете ти са върху лицето ми, пръстите рошат брадата ми, вплитайки се в нея. Издавам леки гърлени звуци на наслада. Хващам с ръка едната ти длан, обръщам я и целувам линията на живота. После се спускам надолу и целувам китката, където се усеща най-силно парфюма ти. Леко захапвам като вампир. Ти се кикотиш. Свиваш гърди и ги отпускаш заедно със звука. Кожата ми поглъща усещанията на всеки милиметър съединение с твоята. Усещам всичко различно, когато си при мен. Стените поглъщат всеки твой звук и весело го отразяват, преобразявайки пейзажа на планинската вила. Пуснах в главата си греховната мисъл, колко весел ще е и дома ми, когато ти дойдеш най-после там. Скоро и това ще стане. Засега планинската вила в която беше купонът на който се случи да сме и двамата беше тиха. Пълна само с нашите усещания, докато сме заедно. Не се очаква скоро да има будни. Всички се размазаха снощи от алкохол и танци. Ние не пихме. Нямаше нужда. Опивахме се с погледи. Очите ти искряха, докато ме гледаше как ти разказвам някаква тъпа история, и чертаех с пръсти картини във въздуха. Толкова бях притеснен и екзалтиран, че си тук. Ти си достатъчен опиат за мен. Не искам да притъпявам усещанията си, когато сме заедно. Искам да запомня всичко. Ароматите, усещането на кожата ми, когато допреш дланта си до моята. Погледът ти. Устните. Устните, съвършени, чакащи целувка  и ухапване. Чакащи да ги изпия. Не бих могъл да им се наситя. Сигурен съм. Начинът по който косата ти стои и отказва да се подчинява, подобие на теб и характера ти. Немирните кичури се веят от въздушната струя на стаята или от твоите движения. Предизвикват ме да ги хвана в шепа, точно преди целувката, или да заровя лице в тях, загубен. Мекотата и ароматът да ме завладеят и да изгубя контрол под теб. Изобщо не съжалявам. Не ми пука и да ни сварят така още сега. Голи. Наметнати само с прокъсан жълт чаршаф. Какво от това?! Това вече не би променило начина по който аз се чувствам към теб, и ти към мен. Стискам ръце около тялото ти. Ти се притискаш повече. Едно цяло ли сме вече? Така ни усещам. Не знам къде започваш ти и аз свършвам. Толкова е хубаво да се отпусна и да съм спокоен в прегръдките ти. Всичко ще бъде наред. Най-после. Щастие. Вдигаш лице нагоре към мен. Кожата ти се търка в моята. Сутрешната ми възбуда от мислите и усещанията расте. Косата ти предизвиква гъдел по пътя нагоре. Вече усети ентусиазма ми и се усмихваш. Усещам слабост в коленете. Целуваш ме. Устните ти са топли и меки. Първо леко. Едвам. Като допир на пеперуда. После отваряш устните ми и вплиташ език в моя. Електрическите импулси по тялото ми не закъсняват. Ток. Трябва да свалиш този чаршаф омотан около гърдите ти. Веднага. Дръпвам го рязко. Ти се кикотиш. Наместваш се. Тук? Не ми пука и да ни сварят. Вече не е въпрос на дали, а на кога. Нищо друго няма значение.

Неделя сутрин с теб. Искам всеки ден занапред да е неделя сутрин. С теб.

7
Корица: https://i3.helikon.bg/products/9591/18/189591/189591_b.jpg

Прекрасна история за събитията довели до узнаването на света кой е Сноудън и какви ги вършат на тъмно. За феновете на конспирацията (каквато си признавам съм и аз, понякога, за определени неща), излизането на тази книга и филма на Оливър Стоун, беше празничен ден. През 2020 излязоха мемоарите на Сноудън, които надявам се, ще имам честа да прочета. Тази книга те прави параноичен, съмняващ се, и ти отваря очите. На пасажи се чете трудно, заради спецификата на техническата терминология, макар че авторите (книгата е писана със Сноудън, макар че не се споменава като съавтор) са се постарали да "смекчат" речника. Автор на книгата е един от журналистите, които взима първоначалните интервюта на Сноудън, които предизвикаха международен скандал за изтекла информация и масов шпионаж на световното население. Проблемът изведнъж не беше само на американските граждани. В книгата са описани и подробно събитията, довели до провеждането на въпросните интервюта, пречките и съмненията, коствали почти фал-старт на разобличителната кампания подета от Сноудън. Книгата си заслужава.

8
Корица: https://i3.helikon.bg/products/2977/64/642977/642977_b.jpg

(Има и други корици, аз имам това издание, и затова слагам тази корица).

Предполагам как ще изглежда. Но тази не е като другите книги с подобни заглавия. Обикновено съм от хората, които си купуват този вид книги (по-често ги намирам без пари в нета), за да се смея на глупостите вътре. После подарявам книгата или я дарявам на библиотеката. Но тази книга ме изненада приятно. Написана с чувство за хумор, без обичайните клишета и най-вече с посланието: момичета, не са виновни само мъжете. Айде да си поговорим за женските "кирливи" ризи. Най-красноречив е примера с думата "кучка" в заглавието. Книгата категорично доказва и показва, че мъжете и жените тълкуват различно нюансите на думата. За мъжете тя е комплимент, за жените-обида. С удоволствие я прочетам пак и се смея, но не като подигравка на книга тип "бърз кеш" (моя етикет за почти всяка книга за взаимопомощ, self-help book). Препоръчвам я и на двата пола. Ще намерят нещо интересно за другия и собствения си пол. Гаранция!

9
Допълнение на темата на Feel "Коя книга отказвате да дочетете": http://nadvecher.bg/index.php?topic=31.0

Аз си имам правило до към 50-100 страници, ако не ме грабне, или ме изнерви прекомерно, да я оставя.
Разбира се, зависи от настроението ми. Има дни в които съм мазохистично настроена.

А вие?

10
Първо се започва с прииждането на облаците. Постепенно. Носени плавно като кораби в спокойно море от тежкия летен въздух. Първите облаци са бели и пухкави. Дошли да се гушкат със синьото небе. Да си играят. Бързо и агресивно след тях се спускат дъждовните облаци. Бързат да се освободят от товара на дъжда. Накъсани и сиви като парцалите за под, скрити под мивката. С остри ръбове. Вещаят освобождение от напрежението в себе си. Правят небето сиво за нула време. Вятъра завърта праха по празния път. Тишината е остра. Напрягаща. Енергията кара въздуха да трепти. И в кулминацията завалява. Небето се освобождава. Дъждът носи мириса и вкуса на всичко, докоснато от вятъра дотук. Тихо шумоли по листата, целувайки ги след дълга раздяла. раздвижвайки ги сякаш между пръстите си, като любовник. Разказва им чрез сетивата за дългия път до момента на падане изнемощяло на гърдите на любимата девица. Дъждът изпълва тишината на нощта с нюанси. На любов. Гореща и безумно пареща под върховете на пръстите. Дъждът целува клепачите ти. После милувката стига до сухите устни и ги напоява щедро. Край на сушата.

Свирил ли си под дъжда?

Звукът излизащ от мокрите ти, солени устни, раздвижва картината на сетивата като калейдоскоп. Усещаш ли докосването по дланите на капките вода? Какъв е цвета на бисерите в ръцете ти? Вятърът подема нотите от устата ти и ги поднася на облаците като дар. За приемане. За сливане. Като дългоочаквана любима, стигнала най-сетне след трънлив път до обятията ти. Небето ще бъде покрив на влюбените. Вятърът ще им бъде стена. А дъжда-постеля. Никой няма да види този трепетно чакан съюз. Никой няма да стане свидетел. Освен дъжда. Летният дъжд. Кратък и страстен. Дълъг и романтичен. Завръщащ се постоянно, за да ги събере отново. Докато не останат завинаги слети. Никой няма да опише тази гледка в картина или стих. Защото всички са се скрили от дъжда. На сухо.

А поетите? Те са заети. Да мечтаят. За дъжд.

11
Корица: https://i4.helikon.bg/products/8024/15/158024/158024_b.jpg?h=263

След преподреждане на библиотеката, се сетих че съм си купувала тази книга на разпродажба, намалена от 10 на 4 лв. От 12 разказа, 3 ми допаднаха, а само един беше качествен. Защо българските автори са толкова..... не самокритични?! Реторичен въпрос. Нещото, което ме издразни най-много беше диалогът. Лично аз, като писател, най-много се затруднявам с диалозите, и усилено работя, за да го преодолея. И много кофти впечатление ми прави, когато прочета лошо написан диалог.

12
Корица: https://ciela.com/media/catalog/product/cache/3/image/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/o/p/opazeno-iskra-urumova-dumite-9786197438024.jpg

И след страшно силна втора книга, третата е боза. Хубав замисъл, кофти изпълнение. Особено от първата четвърт нататък. Неда е самотна майка, Марко е мъртъв. Но се оказва, не съвсем. Намират се, карат се, отблъскават се, събират се. И дотук е добре. И после.... Сменя се гледната точка на разказа и читателя, влиза в главата на злодея в историята, една от посестримите самодиви на Неда, на име Гюра. Представяна от другите в историята (свои и врагове) като психопат, а от себе си като единствената праведна и достойна, някак си мотивацията и ми се стори твърде плоска. Дори и мислите и бяха такива, когато прекарвахме време, четейки книгата в нейната глава. Не ставаше ясно, защо го е правела? Обяснението за "абсолютна власт" е твърде бегло и недостатъчно. Накрая всички бяха чисти, дори тия дето бяха кликата на Гюра, само тя беше виновна за всичко случило се с последните 3 поколения от семейството на Марко. Твърде удобно, и готово като формулировка, взето като полуфабрикат от латино сериалите, заедно с това, че и той и тя инсценират смъртта си, поради сходни, но различно мотивирани причини. Като цяло слаб край на една обещаваща фентъзи поредица. И въпреки всичко ми е сред любимите от жанра досега. Отделно прочетох кратка поема, обвързана с една от темите в книгата. Можете и вие да я прочетете тук: https://bukvite.bg/poem.php?docid=74393&fbclid=IwAR1bmu-aQv_tppNy0RGmbxCUd4FFPmfDkqJScEGXjCM5TzA02ql0-z-z9gM

13
Корица:https://i.gr-assets.com/images/S/compressed.photo.goodreads.com/books/1522525550i/39692605._UY2142_SS2142_.jpg

Това е любимата ми книга от трите. Неда, самодивата и Марко, овчаря, най-после прекарват време насаме, далеч от предрасъдъците и интригите на своите. Марко се възползва от ситуация в която Неда се е поставила, за да го спаси, и я заставя да се оженят. И естествено сред свадите и караниците помежду им, те най-после си признават на себе си и един на друг очевидното: любовта е на лице, и то от години. Има и консумация, раздор, раздяла, смърт. Всичко най-хубаво си има книжката. Беше удоволствие да я чета.

14
Корица: https://ciela.com/media/catalog/product/cache/3/image/9df78eab33525d08d6e5fb8d27136e95/o/t/otkradnato-iskra_urumova-dumite-9786197438000.jpg

Първа книга от трилогията. Сюжетът се върти около древните обреди на самодивите и овчарите, с цел запазване на равновесието в природата и човечеството. Самодивите и овчарите са смъртни врагове от незапомнени времена. Докато не се случва немислимото и една самодива и един овчар не се изправят един срещу друг и срещу вековните си традиции и вярвания, за да ги опровергаят за своя изненада.

Трилогията ми е любима. Първата книга я прочетох леко и ми беше забавна. "Зариби" ме да прочета трилогията, която така и така си закупих. Единствено ме издразни прекаленото използване на думата "уникално" в последните 50 страници от книгата.

15
Корица: https://i2.helikon.bg/products/7709/21/217709/217709_b.jpg?h=263

Кралят. Целият в свръхестественият си блясък на повествуванието. Книгата е ужасно дълга, но е толкова увлекателна, че забравяш за тухлата четворка и се потапяш изцяло. Имам една забавна случка на работа. Докато вършех обичайните си валидационни рутинни задачи, ми се падна точно тази книга и яко си я спойлнах от една единствена дума:
Нямате достъп до съдържанието.


Какви са шансовете за такова съвпадение? Бях ядосана дни наред. Но това не ми развали кефа от книгата. Сериалът по книгата беше ок, но представянето на образа
Нямате достъп до съдържанието.
, не успях да им го простя. Дочух, че HBO ще правят и сериал по "Институтът". Да се надяваме на сносна работа, макар, че сюжетът там напомня на Stranger Things, и не знам как ще стане. Тази година нямам търпение да преведат "If it bleeds", което е сборник от разкази и една новела,
Нямате достъп до съдържанието.
Стискам палци, превода да не закъснее повече от година.

Страници: [1] 2 3 ... 6
SMF spam blocked by CleanTalk