nadvecher.bg

Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - Bo

Страници: [1] 2 3 ... 18
1
Аз мисля да не се отклонявам, докато не ги изчета.

Образите от втора книга са супер яките :) Наполовината съм и  8)

2
Хайде, чакам те, да обсъдим третата част  :(

 8) ето виждаш ли, сега ти си напред ;)

3
Взех си най-после втора и трета част на трилогията "Разбито море": Полусвят и Полувойна, и се оказа, че регионалната ни библиотека е щедро снабдена с книги на Джо Абъркромби, включително самостоятелната книга "Червена страна", която ми се стори интересна. Ще експериментирам дали и тя ще ми хареса като поредицата за викингите.

Накратко за "Червена страна":

Нищо на този свят не идва даром, най-вече в Близка страна – земята на малките мечти. Там животът е тежък, но прост. Превиваш гръб над нивата, стискаш зъби и гледаш напред, за друго не остава време. Докато не запалят фермата ти и не отвлекат брат ти и сестра ти. Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички.

Повече информация за "Червена страна": https://www.colibri.bg/knigi/1074/dzho-abyrkrombi-chervena-strana

4
Не е ли добре?

Не знам. Не е кой знае какво, но е интресна. Завърши любопитно. И ако изключим, че лошите в историята са правени по стериотипен калъп, може и да прочета втора и трета книга. Най-ми допадна сюжета за дворцови интриги, което ако изключим вълшебните създания си е като описание на Средновековната дворцова Европа с нейните интриги, преврати и войни на родовете. Не знам дали ще ми бъде любима поредица, но ще я прочета с две думи.... Главната героиня е много борбена и смела, в свят на елфи, който я мрази, защото е човек. А човекът за вълшебните създания е по-нисше създание. Дори си имат за роби хора....

5
А аз ще изпратя юни с третата част на "Разбито море". Започнах "Половин война". Зарибих и приятелка, която сигурно вече ще ме изпревари. Голямо попадение...

Нали  8)

Понеделник си връщам книжките в библиотеката и ще взема втора и трета част.
Жестокият принц не съм сигурна дали искам да продължа да чета сериите.

6


Това е моята първа аудио книга. Не знам дали заради това или поради друга причина, не останах особено впечатлен. Може би това не е моята литература, та не искам да излезе, че заклеймявам произведението на Алеко Константинов. Може би очаквах и много повече от книгата. Смятах, че ще е изпълнена със забавни и интересни случки, но се оказа доста скучно четиво. Поне за мен беше такова, да подчертая отново. Да, произведението си е актуална до голяма степен и днес, защото познаваме или срещаме Бай Ганьовци всеки ден, но въпреки всичко не ме впечатли написаното. Знам, че е задължителна в училище и дори се чудя дали може да бъде усмислена  от подрастващите, но това няма кой знае какво значение. Може би ще признаят, че произведението изпълнява прекрасно художествената си цел, но това не улеснява четенето и, нито пък ме кара да го харесам като цяло.


За какво се разправя? Приключенията (до голяма степен тази дума е пресилена) на Бай Ганьо, който обикаля Европа и България, като пръска от българщина - все друг му е виновен, търси далаверата и винаги той знае всичко. Толкоз. Близо двеста страници, от които ми хареса само един абзац, сякаш напълно случайно попаднал в книгата:

Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ.
Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена… 


Оценка: 2/5

Интересна и истинска оценка. Браво! Харесва ми, когато хората аргументирано критикуват дадено произведение, което се счита за класика. Не знам дали в изданието ти е само Бай Ганьо или имаше и втората част, Бай Ганьо на избори. Може би тя ще ти допадне повече. На мен ми е любима част, показва на практика, какво става, когато онези "смешни" черти на нашенеца бъдет изкарани в крайна гротеска. И то в най-показателната ни форма на социално пребиваване: изборите. Актуално преди години, актуално и сега.

Донякъде е нормално творби като тази да бъдат вече малко изтъркани, поради превръщането им в нарицателно в разговорния език. Отново похвала за честното мнение.

7
Хайдееееее! Нямам търпение  ;D Четохте ли отзиви за нея?



Противоречиви са, но аз със сигурност ще си я купя  ;) Прилагам едно, но има спойлери, да знаете :)
Нямате достъп до съдържанието.


Санта, Дими, благодаря! Направихте ми деня хубав! 💕 Пуснала съм го на Pre-Order и нямам търпение... Ще се пазя от спойлери, за да не си разваля удоволствието.... 😼 Жалко, че не е с оригиналната корица с котката 🙀

8
Най-много ме разчувства биографията на Парцалев, която прочетох тази седмица. За човека, неговите страсти, тъга и радости, зад лицето, което всички българи, млади и стари познават. Потвърждава се максимата, че най-забавните хора, са винаги тъжни, насаме със себе си. Препоръчвам я на всички. Излезе на 16 юни 2020г. на рождения ден на комика. Пълна е с интересни случки, снимки от личния му архив и разкази за нещото, за което никой не говори: един от най-обичаните актьори през соца, е ненавиждан от управляващия елит, и те едвам го търпят, главно заради популярността му. Разчувства ме и разказа, колко много е искал да играе сериозни роли, най-вече Дон Кихот. Но лицето, което ни е разсмивало прекалено добре през годините, се оказва пречка за сериозни роли. И ориентацията му. За съжаление, месец преди да падне строя, си отива един от големите му артисти, оставайки актьор на народа и аполитичен.

9
Книгата на български език: https://m.helikon.bg/207972--%D0%A8%D0%B5%D1%84%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0.html

Аудиокнигата на английски език: https://www.audible.com/pd/GIRLBOSS-Audiobook/B00K36M20C?ref=a_author_So_c19_lProduct_1_1&pf_rd_p=1ae0e65e-ad09-4aa7-aa73-772cefb1b5e1&pf_rd_r=JWR5ZVRATTASMZE5N3PH

Слушах аудио книгата на английски език преди да я преведат за българския пазар. Отново на работа. Мотивационна, но и истинска, нешлифована и излъскана за пред масите. Истинската "миризлива" история, какво е да си жена и шефка на собствения си живот, първо и после шефка на фирма, която се оказва мисията на живота ти, за такива жени, като теб.

Авторката е създател и шеф на компанията "Nasty Gal", голям бранд за дрехи втора употреба (каквито и тя е обичала да носи), започнала от онлайн бутик в ebay и завършила на върха.

Fun fact: слушах книгата, докато работих през 2019г. за ebay  8)

10
Книгата на български език: https://www.vakon.bg/kak-da-bada-supershefka

Аудиокнигата на английски език (четена от авторката): https://www.audible.com/pd/How-to-Be-a-Bawse-Audiobook/B01MYVA3QZ?ref=a_author_Li_c19_lProduct_1_1&pf_rd_p=1ae0e65e-ad09-4aa7-aa73-772cefb1b5e1&pf_rd_r=DR4YX4AB7GN75EMF1CEN

Започнах да слушам аудиокниги през 2017г., на работа. Докато работих рутинно на бюро, мозъкът ми умираше от скука, и трябваше да го държа буден някак. И започнах да слушам книги на английски език. Така хем тренирах английския си, хем мозъка да не заспива при тангото между ляв и десен бутон, от 9 до 5 всеки делничен ден. Вече работеща удома, бих казала, че аудио книгите правят забавно всяко досадно домашно задължение.

Една от първите книги, които си изтеглих в audible беше книгата на Лили. Познавах я от YouTube, гледах видеата и, и я харесвах. Слушах книгата на английски език, преди да я преведат. Веднъж през 2017 и веднъж през 2019г. Хареса ми това, че е подходено към книгата интелигентно и психологически (Лили е с диплома за психолог). Най ми допадна сравнението между разказите за моментите и на най-голяма депресия, и моментите и на най-голям триумф. Тъй като тя си чете собствения текст, усещането беше интимно, като кафе с приятелка, на която си говорите (и не, не всички жени си говорят само за мъже, като се съберат).

11
Попаднах днес във ФБ на наръчник за жени, който се разпространява онлайн безплатно, и е препоръчан от прочутата Кобилкина  ;D Та, зачудих се, само аз ли си ги свалям тези наръчници, за да се забавлявам или има и други???

Говоря за този наръчник: https://dressedbytia.com/bg/landing-page-bg-n/?fbclid=IwAR3DFT9UHRkLDSzfzeFpCGr-v5qZq4QEcb5pjleYSQ15RugbBYWyHY81yMI

Бягайте, мъже, ставам магнит, а вие метални стружки!  8)

Преди малко ми я пратиха на мейла. Без да съм я отваряла, тематиката ми се струва открадната. Принципът е същия като при книгите за взаимопомощ: прочетеш една, все едно си прочел всичките, защото се казва / повтаря едно и също нещо, с леееека смяна на изказа, и примерите.

Освен наръчници за откриване на магнетизма, често си тегля и наръчници за управление на времето, в които рядко, да не кажа никога няма нищо ново! Но поне ме разсмиват!

13
Привет :) Аз харесвам тази тематика, но главно чета документални книги по темата, и много рядко художествени романи. В тях ми се струва, че войната е по-скоро фон. Доста се говори за книги по темата ВСВ / WW2 тази година поради годишнината. Но повече се акцентира на германските лагери на смъртта. Изчела съм много книги и информация за тях, но мен най-много ме е потресла книгата на Солженицин "Архипелаг Гулаг", писан от първо лице от автора, който е години наред политически затворник. Той описва не само своята история, а и тази на своите братя по съдба. Както значи да подложиш на геноцид собствения си народ и поради какви причини. Най-силно се е запечатала в паметта ми историята за един затворник, вкаран в Гулаг, защото е имал неблагоразумието да подбере за хоби в свободното време да се подписва върху вестници (по това време бялата хартия е била лукс). Въпросният човечец е имал и малшанса да се подпише върху лицето на партиен функционер. Не защитавам нито Германия, Русия, Щатите или други. Просто разглеждам нещата откъм причинно-следствена връзка на личностно, социално и глобално ниво. И как едни истории се пишат, четат и остават следа, а други някак се замитат под килима. Книгата е голям том, доста е тежка като емоционално изживяване. Но за любопитните ще бъде интересно.

Намира се и електронно в Читанка: https://chitanka.info/text/3533-arhipelag-gulag
Има я и преиздадена: https://m.helikon.bg/191612-%D0%90%D1%80%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%B3-%D0%93%D1%83%D0%BB%D0%B0%D0%B3-%D0%A2.1-3/-%D0%9A%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%82.html

Личен фаворит сред книгите по тематиката ми е 1984. Майсторство на ниво висш пилотаж е, да опишеш история, която се разгръща в реалния потенциал на тираничните си размери, десетилетията след публикуването си. Повечето книги за ВСВ и Студената война се пишат пост-фактум. При 1984 е обратното и затова е класика. Още по интересното е, че Оруел е бил запален комунист, който отива в Русия, воден от идеалите си. И точно на руска земя, той се разочарова и на база на това написва 1984. Затова според мен 1984 и Оруел са недостижими и като художествена литература и като научна фантастика, от калибъра на Жул Верн, написали неща, които днес, учещите политология учат как да предвиждат в бъдещето в дисциплината "Футурология".

14
На лафче / Re: В момента чета
« -: Юни 23, 2020, 01:52:02 pm »
В момента чета “Младите лъвове” на Ъруин Шоу, към края съм вече. Страшно увлекателна и интересна. Всъщност напоследък съм на вълна Втората Световна война, така че ще се радвам да срещна предложения по темата.

Привет, добре дошла сред нас! :)

Klemenza има отворена тема в На лафче > Книги, чието действие се развива по време на Втората световна война
http://nadvecher.bg/index.php?topic=57.0 Може да си намериш нещо интересно. Аз много обичам тази тема, но книгите, които чета по нея са документалистика, и много рядко нещо художествено, струват ми се някак приглушени и като фон.

15
Сюжетът доста се доближава до "Игрите".
Извинявай, но не е ли по-правилно да кажеш, че сюжетът на "Игрите на глада" се доближава до този на "Бягащият човек" от Стивън Кинг? А не обратното? Предвид колко години по-рано Кинг я е написал?

Аз мисля, че това казвам :) Сюзан Колинс доста се е вдъхновявала от Кинг, специално "Бягащият човек" и "Дългата разходка".

Страници: [1] 2 3 ... 18
SMF spam blocked by CleanTalk