nadvecher.bg

Ревю на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов



Това е моята първа аудио книга. Не знам дали заради това или поради друга причина, не останах особено впечатлен. Може би това не е моята литература, та не искам да излезе, че заклеймявам произведението на Алеко Константинов. Може би очаквах и много повече от книгата. Смятах, че ще е изпълнена със забавни и интересни случки, но се оказа доста скучно четиво. Поне за мен беше такова, да подчертая отново. Да, произведението си е актуално до голяма степен и днес, защото познаваме или срещаме Бай Ганьовци всеки ден, но въпреки всичко не ме впечатли написаното. Знам, че е задължителна в училище и дори се чудя дали може да бъде усмислена  от подрастващите, но това няма кой знае какво значение. Може би ще признаят, че произведението изпълнява прекрасно художествената си цел, но това не улеснява четенето и, нито пък ме кара да го харесам като цяло.


За какво се разправя? Приключенията (до голяма степен тази дума е пресилена) на Бай Ганьо, който обикаля Европа и България, като пръска от българщина - все друг му е виновен, търси далаверата и винаги той знае всичко. Толкоз. Близо двеста страници, от които ми хареса само един абзац, сякаш напълно случайно попаднал в книгата:

Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ.
Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена… 


Оценка: 2/5
« Последна редакция: Юни 25, 2020, 05:20:25 pm от Klemenza »
"Защото не съм, ако не мога..."

Bo

  • ****
  • 258
  • Сериен Читател и Автор
    • Профил
Re: Ревю на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов
« Отговор #1 -: Юни 25, 2020, 03:55:42 pm »


Това е моята първа аудио книга. Не знам дали заради това или поради друга причина, не останах особено впечатлен. Може би това не е моята литература, та не искам да излезе, че заклеймявам произведението на Алеко Константинов. Може би очаквах и много повече от книгата. Смятах, че ще е изпълнена със забавни и интересни случки, но се оказа доста скучно четиво. Поне за мен беше такова, да подчертая отново. Да, произведението си е актуална до голяма степен и днес, защото познаваме или срещаме Бай Ганьовци всеки ден, но въпреки всичко не ме впечатли написаното. Знам, че е задължителна в училище и дори се чудя дали може да бъде усмислена  от подрастващите, но това няма кой знае какво значение. Може би ще признаят, че произведението изпълнява прекрасно художествената си цел, но това не улеснява четенето и, нито пък ме кара да го харесам като цяло.


За какво се разправя? Приключенията (до голяма степен тази дума е пресилена) на Бай Ганьо, който обикаля Европа и България, като пръска от българщина - все друг му е виновен, търси далаверата и винаги той знае всичко. Толкоз. Близо двеста страници, от които ми хареса само един абзац, сякаш напълно случайно попаднал в книгата:

Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ.
Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена… 


Оценка: 2/5

Интересна и истинска оценка. Браво! Харесва ми, когато хората аргументирано критикуват дадено произведение, което се счита за класика. Не знам дали в изданието ти е само Бай Ганьо или имаше и втората част, Бай Ганьо на избори. Може би тя ще ти допадне повече. На мен ми е любима част, показва на практика, какво става, когато онези "смешни" черти на нашенеца бъдет изкарани в крайна гротеска. И то в най-показателната ни форма на социално пребиваване: изборите. Актуално преди години, актуално и сега.

Донякъде е нормално творби като тази да бъдат вече малко изтъркани, поради превръщането им в нарицателно в разговорния език. Отново похвала за честното мнение.
Сериен Читател. Автор на разкази.

Re: Ревю на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов
« Отговор #2 -: Юни 27, 2020, 10:24:40 am »


Това е моята първа аудио книга. Не знам дали заради това или поради друга причина, не останах особено впечатлен. Може би това не е моята литература, та не искам да излезе, че заклеймявам произведението на Алеко Константинов. Може би очаквах и много повече от книгата. Смятах, че ще е изпълнена със забавни и интересни случки, но се оказа доста скучно четиво. Поне за мен беше такова, да подчертая отново. Да, произведението си е актуална до голяма степен и днес, защото познаваме или срещаме Бай Ганьовци всеки ден, но въпреки всичко не ме впечатли написаното. Знам, че е задължителна в училище и дори се чудя дали може да бъде усмислена  от подрастващите, но това няма кой знае какво значение. Може би ще признаят, че произведението изпълнява прекрасно художествената си цел, но това не улеснява четенето и, нито пък ме кара да го харесам като цяло.


За какво се разправя? Приключенията (до голяма степен тази дума е пресилена) на Бай Ганьо, който обикаля Европа и България, като пръска от българщина - все друг му е виновен, търси далаверата и винаги той знае всичко. Толкоз. Близо двеста страници, от които ми хареса само един абзац, сякаш напълно случайно попаднал в книгата:

Ти ми казваше едно време, че вярваш още в българския народ.
Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в когото ти вярваш, е роб, казвам ти, роб; робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, роболепието геройство, презрителното хъркане отгоре — музика! И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една дръжка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй "практичен" и трезвен, трезвен до безчувственост. Без помощ, без съвет, съкрушен и разкъсан външно и вътрешно, ето го на, една печална, от бури разсипана останка от стари времена… 


Оценка: 2/5

Интересна и истинска оценка. Браво! Харесва ми, когато хората аргументирано критикуват дадено произведение, което се счита за класика. Не знам дали в изданието ти е само Бай Ганьо или имаше и втората част, Бай Ганьо на избори. Може би тя ще ти допадне повече. На мен ми е любима част, показва на практика, какво става, когато онези "смешни" черти на нашенеца бъдет изкарани в крайна гротеска. И то в най-показателната ни форма на социално пребиваване: изборите. Актуално преди години, актуално и сега.

Донякъде е нормално творби като тази да бъдат вече малко изтъркани, поради превръщането им в нарицателно в разговорния език. Отново похвала за честното мнение.

Цялото издание, но въпреки това... Като цяло обичам нашата литература, особено, като ме връща в онова време, но Бай Ганьо просто не е моето. Но иначе си правя, Бай Ганьо прави избори беше най-интересната част.
"Защото не съм, ако не мога..."

Re: Ревю на "Бай Ганьо" от Алеко Константинов
« Отговор #3 -: Юни 27, 2020, 10:51:29 am »
нашата литература, особено, като ме връща в онова време, но Бай Ганьо просто не е моето.

О, за съжаление "Бай Ганьо" си е съвсем за нашето време, едно към едно! Мила родна картинка.
Иначе далеч съм от идеята да споря с теб, защото книгата не ти е харесала - това е твоето мнение и си се аргументирала. Просто моята оценка за Алеко е друга.
"Изпитанието на Розара" - българско фентъзи

 

SMF spam blocked by CleanTalk