Из „Жива мрежа“ от Дейвид Ъгълман

КАКВО ОБЩО ИМА СЪНУВАНЕТО С ВЪРТЕНЕТО НА ПЛАНЕТАТА?

Една от нерешените загадки в невронауката е защо мозъкът сънува. За какво са тези причудливи нощни халюцинации? Имат ли смисъл? Или са просто случайна невронна активност в търсене на свързан разказ? И защо сънищата са толкова зрително наситени, разпалващи всяка нощ пожар от активност в тилната кора?

Замислете се за следното: във вечното и безпощадно съперничество за мозъчен терен зрителната система трябва да се справя с един уникален проблем. Поради въртенето на планетата тя е потопена в мрак средно по 12 часа на всеки цикъл. (Това се отнася за 99,9999% от еволюционната история на нашия биологичен вид, а не за днешните времена, благословени с електричество.) Вече видяхме, че сетивната депривация подтиква съседните територии да я завземат. Как тогава зрителната система се справя с тази несправедлива пречка? Като поддържа тилната кора активна през нощта.

Нашата хипотеза е, че сънуването съществува, за да предпазва зрителната кора от превземане от страна на съседните области. В края на краищата въртенето на планетата не засяга нищо в способността ви да докосвате, чувате, вкусвате или помирисвате – само зрението страда в тъмнината. В резултат на това зрителната кора всяка нощ се оказва в опасност да бъде превзета от другите сетива. А предвид изненадващата бързина, с която могат да станат промените в територията (припомнете си онези 40 до 60 минути, за които току-що научихме), заплахата е сериозна. Сънищата са средството, чрез което зрителната кора предотвратява превземането.

За да разберем това по-добре, нека разширим картината. Въпреки че спящият изглежда отпуснат и изключил, електрически мозъкът му е напълно активен. През по-голямата част от нощта няма сънища. Но по време на РЕМ съня (бързите очни движения) се случва нещо особено. Сърдечният ритъм и дишането се ускоряват, малки мускули потреп¬ват, а мозъчните вълни стават по-малки и по-бързи. Това е етапът от спането, в който се появяват сънищата. РЕМ сънят се предизвиква от конкретна група неврони в една мозъчностволова структура, наречена мост. Засилената активност на тези неврони има две последици. Първата е, че главните мускулни групи биват парализирани. Сложни невронни схеми държат тялото застинало по време на сънуването, а тяхната сложност подкрепя биологичната значимост на сънуването – предполага се, че подобни схеми едва ли биха се развили без важна функция в основата си. Изключването на мускулатурата позволява на мозъка да симулира преживяване на свят, без действително да движи тялото.

Втората последица е истински важната – от мозъчния ствол към тилната кора пътуват вълни от импулси. Когато те пристигнат там, активността се преживява като зрителна. Ние виждаме. Тази активност е причината сънищата да са картинни и подобни на филм, а не идейни или абстрактни.

Виж още

Откъс от „Списъкът на съдията“ на Джон Гришам

Лейси излезе от сградата, бавно я заобиколи, наслади се на прохладния въздух и влезе във …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *