Из „За ваше собствено добро“ от Саманта Даунинг

2.

Старият сааб на Теди е единствената кола, останала на паркинга. Всички други са си тръгнали, включително треньорите на училищните отбори и останалите учители. Тази вечер е последен. Отключва вратата с ключа си – тази кола няма никакви електронни екстри – и оставя куфарчето си на задната седалка.
– Господин Кръчър?
Теди подскача, когато чува гласа. Преди секунда паркингът беше пуст, а сега зад него стои някаква жена.
– Съжалявам. Не исках да ви стресна – казва тя.

Жената е висока и пищна, с тъмна коса, подстригана до линията на брадичката, и червило в сливов цвят. Облечена е със семпла синя рокля, обувки с високи токчета и носи дамска чанта, която изглежда скъпа. Теди е виждал достатъчно такива, за да знае.
– Да? – казва Теди.
– Аз съм Памела Уорд. Майката на Зак.
– А, здравейте – Теди застава малко по-изправен. – Май не сме се срещали.
– Не, не сме.
Тя прави крачка напред, за да протегне ръка към него, и Теди долавя аромата ѝ. Гардении.
– За съжаление, се разминахте с мъжа ви – казва той, докато си стискат ръцете. – Той си тръгна преди двайсетина минути.
– Знам. Той ми каза.
– Да, ние…
– Съжалявам, че пропуснах срещата. Просто исках да се отбия и да се уверя, че сте се погрижили за всичко.
Гледа го право в очите. Без страх. Нито от него, нито от факта, че е сама на паркинг вечерта.
– Погрижили? – повтаря той.
– Да направите най-доброто за Зак.
Това не е въпрос.
– Абсолютно. Аз винаги искам най-доброто за моите ученици.
– Благодаря ви. Оценявам го – казва тя. – Лека вечер.
– И на вас. Радвам се, че се запознахме.

Тя кимва, обръща се и се отдалечава.

Едва сега вижда колата ѝ. Спряна е в другия край на паркинга. Черен малък джип, който почти се стопява в нощта. Както и самата тя.

Теди се качва в колата си и я гледа в огледалото за обратно виждане, докато тя се отдалечава.

До тази вечер никога не беше виждал нито Джеймс, нито Памела Уорд. Това е необичайно, като се има предвид, че Зак е в единайсети клас. Теди се старае да не пропуска нито една родителска среща или благотворително събитие, както и нито един спортен мач. Или поне по-важните мачове. Хората познават Теди Кръчър, а повечето освен това са виждали и жена му Алисън.

Остана изненадан, когато Джеймс му изпрати имейл, за да помоли да се срещнат. Теди го провери в интернет и откри, че се занимава с финанси. Това не беше изненадващо – полови¬ната от родителите в „Белмонт“ се занимаваха с финанси. По този начин Джеймс ставаше малко по-безинтересен, малко по-обикновен. Малко по-управляем.

А сега Теди знае още повече за Джеймс и за жена му. Не че има значение. Освен ако не може да се възползва от това.

* * *

Погледната отпред, къщата на Теди прилича на изоставена. Счупени дъски на оградата, запуснат двор, увиснала веранда. Двамата с жена му я купиха с намерението да я ремонтират и започнаха с електричеството, водопровода и покрива. Всичко струваше повече от очакваното и отнемаше по-дълго време, отколкото се предполагаше. Така и не разбра със сигурност кое свърши първо – парите или желанието, – но още преди години спряха с ремонтите.

Отвътре е малко по-добре. Стаите бяха боядисани, а подовете – изциклени, преди да се нанесат.

Едва не подвиква на жена си Алисън, но се спира.

Няма причина да го прави.

Хубавото на тази толкова голяма къща е това, че има предостатъчно място и Теди, и жена му да си имат собствени кабинети. Нейният гледа назад и се предполагаше да има изглед към градината и едно декоративно езерце. Това така и не се случи.

Неговият кабинет е в предния ъгъл на къщата. Представяше си как ще гледа към моравата си и прясно боядисаната ограда около нея. Вместо това държи завесите спуснати.

Електронната му поща е пълна с имейли от ученици, които имат въпроси по домашните си. Настояват за уточнения, пояснения, по-прецизни инструкции. Винаги има нещо. Днешните ученици не могат просто да направят каквото им се каже. Ви¬наги се нуждаят от нещо повече. Вече половината от работата на Теди се състои в това да обяснява за втори, трети или дори четвърти път.

Тази вечер не обръща внимание на имейлите, а си налива голяма чаша прясно мляко. Не го пие често – млечните продукти винаги са му създавали проблеми, – но го обича. Тази вечер е за награда. Нещо, което да му помогне да измисли какво да направи със Зак.

Виж още

Из „Тронът на Алкирия“ от Богдан Русев

2. Чейн едва се държи на седлото. Главата му всеки момент ще се пръсне, а …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.