Откъс от „Другата истина“ на Александра Маринина

– Това тя ли е? Волохина, която има семейна драма?

 – Аха, тя е.

 – Ето, за нея трябва да напишеш! Какво си се вкопчил в тези Данилови, двайсет години са минали… Е, щом толкова те е развълнувала тяхната история – добре, използвай я в художествена форма, вземи най-ярките моменти и ги включи в романа си – и без това, каквито и открития да направиш по това старо дело, те няма да ти донесат слава. Мислиш, че не разбирам какво целиш? Искаш да започнеш с висок старт. Но едно дело от деветдесет и осма година няма да ти даде тази висока позиция, повярвай ми, Петенка. Хората имат твърде много грижи в настоящето и твърде много се тревожат за бъдещето, за да се вълнуват и по повод на миналото. Ще прочетат, ще поклатят глави и ще забравят. А момичета като тази Волохина са настоящето на нашата страна и нейното бъдеще. И болните деца, и ужасяващото бюджетно обезпечаване на здравеопазването, и равнодушието на хората, и малобройните ентусиасти безсребърници – всичко това е нещо днешно. Ето защо, ако искаш слава – пиши за това, а не за Данилови.

Пьотър понечи да отговори, но в този момент започна толкова гръмовен музикален номер, че събеседникът му не би могъл да го чуе, а дори и дума не можеше да става да си говорят шепнешком.

 – Но ако убиецът на Данилови не е човекът, който реално е зад решетките – отново зашепна той, когато музиката замлъкна, – значи, следователите и оперативните работници са фалшифицирали делото срещу подкуп. Те със сигурност са практикували такива неща неведнъж, забогатели са от това и днес процъфтяват, дори вероятно заемат високи длъжности. Ако успея да ги разоблича, това ще засяга вече днешния ден, нали така? На колко години може да са били през деветдесет и осма? На трийсет – трийсет и пет? Значи, сега работят ли, работят, седят в луксозни кабинети, на удобни кресла, ринат пари с лопата, а човекът се измъчва в кауша.

 – Е, ако е така, вярно – въздъхна Владимир Юревич. – Трудно се спори с теб. Славата на журналист, който е разобличил корумпиран висш чиновник от Генералната прокуратура, си е сериозна работа. С такава репутация пътят към горните позиции на читателските рейтинги може да се окаже много кратък, това правилно си го пресметнал. Само че дали ще успееш? Може и да съумееш да разкриеш, че убиецът на Данилови не е онзи, който е зад решетките, как му беше името… Соколов?

 – Соколников – подсказа Пьотър.

 – А, да, Соколников. Само че как ще докажеш, че делото е било умишлено фалшифицирано?

 – Каменская ще ми помогне.

Владимир Клим недоверчиво присви очи.

 – А, едва ли. Тя нещо не ми прилича на човек, който е готов да предава току-така своите колеги.

Виж още

Откъс от „Игра с огъня“ от Дейвид Балдачи

1 Хал Паркър решително преследваше плячката си. С всяка уверена стъпка сърцето му туптеше по-силно. …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *