Откъс от „Малката уличка на големите сърца“

В един топъл ден в края на лятото двама души на достопочтена възраст вървяха по „Валери Лейн“ в Оксфорд. Току-що бяха изпили по чаша превъзходен чай в ъгловото магазинче, където бяха дългогодишни клиенти, и още бяха в приповдигнато настроение от задушевната атмосфера, която всеки път ги посрещаше там. Ала собственичката на въпросното магазинче не бе единствената, която им вдъхваше чувството, че са желани гости. Такава бе и притежателката на съседната шоколатерия, където се отбиха след това.

„Валери Лейн“ отдавна се бе превърнала в техен втори дом. Колко прекрасни мигове бяха прекарали тук, колко изключителни хора бяха срещнали! Колко често бяха получавали помощ в трудни за тях времена! И на колко топъл прием се бяха радвали при всяко свое идване на тази улица! Да, симпатичните собственици на магазини от „Валери Лейн“ бяха присъствали дори на тяхното бракосъчетание преди четири години – събитие, което двамата не бяха вярвали, че ще изживеят и което тези хора бяха превърнали в нещо още по-специално.

Жената подбра любимите си бонбони, които съпругът й купуваше всяка седмица. Бяха толкова щастливи, че са заедно. На тяхната преклонна възраст не беше особено обичайно да имат партньор до себе си – но колко невероятно бе в осемдесетте си години отново да намериш любовта.

Старата дама със снежнобяла коса се усмихна благодарно на скъпия си съпруг, пъхна бонбоните в чантата си и го хвана под ръка. Заедно стигнаха до края на уличката, където имаше старо черешово дърво. То беше там от края на XIX в. и добрата Валери, на която бе кръстена улицата, бе варила конфитюр от плодовете му преди повече от век.

Знаеше се, че Валери Бонам е била забележителна жена, неизменно отзивчива, с огромно сърце. Днешните собственици на магазини и обитатели на малката уличка не й отстъпваха по нищо. Тъй като също бяха винаги готови на помогнат според възможностите си, изслушваха съпричастно всеки проблем на обърналите се към тях, а преди всичко приемаха за най-естественото нещо на света да вършат добрини за другите.

Старата дама беше уморена и помоли съпруга си да отдъхнат за малко на

Виж още

Откъс от „Списъкът на съдията“ на Джон Гришам

Лейси излезе от сградата, бавно я заобиколи, наслади се на прохладния въздух и влезе във …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *