Откъс от „Малката уличка на големите сърца“

В един топъл ден в края на лятото двама души на достопочтена възраст вървяха по „Валери Лейн“ в Оксфорд. Току-що бяха изпили по чаша превъзходен чай в ъгловото магазинче, където бяха дългогодишни клиенти, и още бяха в приповдигнато настроение от задушевната атмосфера, която всеки път ги посрещаше там. Ала собственичката на въпросното магазинче не бе единствената, която им вдъхваше чувството, че са желани гости. Такава бе и притежателката на съседната шоколатерия, където се отбиха след това.

„Валери Лейн“ отдавна се бе превърнала в техен втори дом. Колко прекрасни мигове бяха прекарали тук, колко изключителни хора бяха срещнали! Колко често бяха получавали помощ в трудни за тях времена! И на колко топъл прием се бяха радвали при всяко свое идване на тази улица! Да, симпатичните собственици на магазини от „Валери Лейн“ бяха присъствали дори на тяхното бракосъчетание преди четири години – събитие, което двамата не бяха вярвали, че ще изживеят и което тези хора бяха превърнали в нещо още по-специално.

Жената подбра любимите си бонбони, които съпругът й купуваше всяка седмица. Бяха толкова щастливи, че са заедно. На тяхната преклонна възраст не беше особено обичайно да имат партньор до себе си – но колко невероятно бе в осемдесетте си години отново да намериш любовта.

Старата дама със снежнобяла коса се усмихна благодарно на скъпия си съпруг, пъхна бонбоните в чантата си и го хвана под ръка. Заедно стигнаха до края на уличката, където имаше старо черешово дърво. То беше там от края на XIX в. и добрата Валери, на която бе кръстена улицата, бе варила конфитюр от плодовете му преди повече от век.

Знаеше се, че Валери Бонам е била забележителна жена, неизменно отзивчива, с огромно сърце. Днешните собственици на магазини и обитатели на малката уличка не й отстъпваха по нищо. Тъй като също бяха винаги готови на помогнат според възможностите си, изслушваха съпричастно всеки проблем на обърналите се към тях, а преди всичко приемаха за най-естественото нещо на света да вършат добрини за другите.

Старата дама беше уморена и помоли съпруга си да отдъхнат за малко на

Виж още

Из „Тронът на Алкирия“ от Богдан Русев

2. Чейн едва се държи на седлото. Главата му всеки момент ще се пръсне, а …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.