Ревю на „Балада за пойни птици и змии“ от Сюзан Колинс

Отново само една книга тази седмица. Но каква книга само. Беше странно преживяване да прочета „Балада за пойни птици и змии“. Нарочно я протаках, макар че още първия ден след като я взех, прочетох половината. Инстинктивно знаех, че края няма да ми допадне, знаех какво ще се случи предварително. Но! Заради персонажа на Сноу, а) това е любимата ми книга от поредицата „Игрите на глада“ и б) въпреки всичко давам 5 звезди на тази книга.

В заключение, тази книга е претендент за любимец през 2020, но още не съм на 100 % сигурна и искам да помисля по въпроса. Най-много ми допадна, че книгата макар и предвидима е трезва и аналитична като самия Сноу. Не е романтична история тип „Ромео и Жулиета“. За мен книгата е свършила прекрасна работа в едно нещо (изключвам дребни неточности и слабости в сюжетното развитие, особено накрая, който е малко претупан, с изключение на последните 20-40 страници), да ни вкара в главата и начина на мислене на Сноу. Да разберем защо този тиранин е такъв какъвто е, и какво диктува постъпките му. Накратко, една нещастна любов в младините му не го прави жестокия президент, които видяхме в книгите и филмите. Той си е такъв поначало. Ако се търси корени в злината му, тя е от мястото където е роден и елита в който е отгледан, и на първо място от семейната му среда, която е крайно дисфункционална (човека си има проблеми тип пича от Психо, което за мен беше удоволствие да се чете, тъй като обичам да чета за дълбоки анализи на психиката на хората). Надълго, прочетете книгата. Препоръчвам я, горещо!

Удоволствие беше да чета „Балада за пойни птици и змии“.

Автор

  • Сериен Читател. Автор на разкази.

Оценка - 8.5

8.5

User Rating: Be the first one !

Виж още

Ревю на „Игри на ума“ от Лиона Дийкин

Съвсем случайно попаднах на книгата. Привлече ме нейния сюжет и честно казано не съжалявам. Добър …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *