Ревю на “Тревожни хора“ от Фредерик Бакман

Добре де, как може да е толкова добър тоя Бакман! Понякога чета и се чудя как някой може да е толкова лош писател. Понякога изпадам в ступор, колко добри писатели са някои. С Бакман е второто. Това е едва втората ми книга на Бакман след „Човек на име Уве“ и определено започвайки да чета бях сложила летвата високо. И се притеснявах дали няма за пореден път да се разочаровам от големи очаквания. Стара точно обратното. Мисля да си взема всички книги на Бакман и да ги прочета. Възвърнах си и вярата в скандинавската литература след „100-годишният старец“.

Ама, започнах от края, дай се да върна в началото, с духа на написване на книгата.Много, наистина много от книжните (англоговорящите) влогъри в YouTube, които следя, говорят за новата книга на Фредрик Бакман, „Тревожни хора“. Корицата на българското издание е малко странна, и ми напомня на един привидно „непонятен кадър“ от „Сиянието“ на Кубрик, който всъщност в романа на Стивън Кинг е доста добре описан.

А книгата?

Книгата ме разплака, разсмя, накара мен да се замисля и да се влюбя във всеки един герои от книгата. Невероятно е умението на Бакман леко и простоватично да започне описването на хората като плоски огледала и след това да започне да наслагва пласт след пласт емоции, вярвания, страхове, желания, табута върху тях, подобно на играта, която играехме като деца, да насочиш огледало срещу огледалото и да изтъпнеш от безбройните пъти, които те има отразен сам в себе си. Сякаш гледаш непознат. Бакман е страхотен познавач на човешката душа и това си пролича за пореден път. Беше удоволствие и чест да прочета тази книга, която е сред любимите ми през 2020г.

Автор

Oценка - 10

10

User Rating: Be the first one !

Виж още

Ревю на разказите „Гризли“ на Деян Енев

Късите разкази на Деян Енев са съкровищници с истории. Писателят, който притежава страхотен и изчистен …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *