Ревю на „Игрите на глада“ (#1) от Сюзън Колинс

Ще започна с това, че филмите съм ги гледал толкова пъти, че знам какво предстои във всеки един момент. Именно заради това дълго се чудех дали да започна книгите, защото не знаех дали ще ми бъдат достатъчно интересни.

Все пак започнах и защото съм фен на антиутопии, каквато е и цялата поредица от „Игрите на глада“.

Книгата е разказ от първо лице на Катнис Евърдийн, а действието се развива в руините на някогашната Северна Америка. Там сега се намира държавата Панем с блестящата си столица Капитол и дванайсетте ѝ окръга. Капитолът е безмилостен и държи окръзите в подчинение, като ги принуждава да изпращат по едно момче и едно момиче на възраст между дванайсет и осемнайсет за ежегодните „Игри на глада“. Нещо като кърваво риалити шоу, което се предава по телевизията за кеф на столицата и за ужас на окръзите. Защо? За да няма бунтове на окръзите, на които трябва да им бъде напомняно постоянно, че Капиталът е над всички и всичко.

Избраните са принудени да се избиват един друг и да участват против волята си, избрани по жребий. Разбира се, има и доброволци. Катнис Евърдийн е именно такава, защото заема мястото на по-малката си сестра в Игрите на глада. Всички в окръга са наясно, че по този начин тя подписва смъртната си присъда, но Катнис предпочита да умре тя, отколкото малката й сестра Прим. За да оцелее и победи, главната героиня се изправя срещу няколко професионални участници, които живеят в част от другите окръзи. За тях е чест да се включат в Игрите на глада доброволно, защото цял живот са се подготвяли за тях. Разбира се, Катнис има за съперници и доста скромни участници, но именно това прави сюжетът интересен – победата се намира някъде между оцеляването и човечността, между живота и любовта.

Освен Катнис, от Окръг 12 е избрано и момче, Пийта. По време на тренировъчния лагер преди самите Игри, техните треньори скалъпват стратегия, която да им помогне в състезанието, а именно – несподелена любов между двамата участници. В напредването на страниците обаче става ясно, че Пийта е влюбен в Катнис от 5-годишен. Изненадан останах от факта, че бащата на момчето пък е имал подобни чувства към майката на Катнис. Нещо, което е пропуснато във филма. Какво следва след началото на Игрите? Много съспенс, философия и любов в едно бъдеще, обезпокоително напомнящо на… нашето настояще.

Победата означава богатство и слава. Загубата – сигурна смърт. Понеже знам какво следва в част втора от книгата, ще добавя и че не всичко ще е такова, каквото трябва да бъде след 74-годишните Игри на глада. Поне не за победителите…

Ревюто е публикувано в раздел „Ревюта“ на нашия форум, където може да се запознаете с рецензии и на други любими книги. Авторско ревю към книга, което би предизвикало нашия и на читателите интерес, ще бъде каченo на нашия сайт. Може да ни изпращате ревюта и на мейла ни editor@nadvecher.bg.

Автор

Оценка - 8.3

8.3

User Rating: Be the first one !

Виж още

Ревю на “Тревожни хора“ от Фредерик Бакман

Добре де, как може да е толкова добър тоя Бакман! Понякога чета и се чудя …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *