Ревю на „Нощна смяна“ от Стивън Кинг

Звъннах на един приятел, голям фен на Стивън Кинг, и го попитах: Какво да прочета от книгите на Краля?

Той знае какво не съм чел от неговото творчество и без да се замисля ми каза: „Нощна смяна“!

Прочетох книгата за два дни. Става дума за изданието от 1991 г. с поместената по-долу корица. Везните за това наклони и друг сборник – „Зъл мрак, угаснали звезди“, с който се сблъсках по-рано. И в него разказите са на изключително високо ниво.

Преди да започна да чета „Нощна смяна“ се порових в интернет и видях, че първото му издание излиза през 1978 г. Оказа се, че става дума за дебютния сборник на Стивън Кинг. Тези факти ме накараха да се замисля, че вътре са поместени много пресни неща от ранните идеи на Краля, които със сигурност ще ме накарат да потръпвам. И познах.

От многото разкази в него ми е трудно да кажа кой е най-добрият, защото абсолютно всички са на висота – много различни, но обединени от истинския ужас!

Като фен на романа „Сейлъмс Лот“ ще посоча продължението му, което е поместено в сборника – „По едно за из път“. Покъртително продължение на историята, която завършва в снежните преспи със захвърлена библия по момиче, което не оставя следи в снега…

Разказът „По перваза“ е друг, който ми хареса. Толкова действителен, толкова плашещо реален… Мафиот, който разбира, че е станал рогоносец. Той предлага куфарче с пари на любовника на съпругата му, а и самата нея, но при едно условие – да обиколиш небостъргач, стъпвайки само по перваза му.

Другите разкази, които ми харесаха много са „Нощна смяна“, „Вампирът“, „Човекът, който обичаше цветята“, екранизираният „Камионите“ и не на последно място – „Дружество „Отказване с гаранция“. Става дума за една компания, която помага на хората не просто да се откажат от тютюнопушенето, но и да треперят от страх само при мисълта за него.

Четох сборника през нощта. Не ми се спеше и можех да започна да чета друга книга след като го приключих, но не го направих. Исках прочетеното от „Нощна смяна“ добре да попие в главата ми, за да го помня, колкото се може, по-дълго…

Ревюто е публикувано в раздел „Ревюта“ на нашия форум, където може да се запознаете с рецензии и на други любими книги. Авторско ревю към книга, което би предизвикало нашия и на читателите интерес, ще бъде каченo на нашия сайт. Може да ни изпращате ревюта и на мейла ни editor@nadvecher.bg.

Автор

Оценка: - 8.8

8.8

User Rating: Be the first one !

Виж още

Ревю на “Тревожни хора“ от Фредерик Бакман

Добре де, как може да е толкова добър тоя Бакман! Понякога чета и се чудя …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *