Ревю на „Пътна мрежа“ от Стивън Кинг

„Пътна мрежа“ е поредната изключителна книга на Стивън Кинг от периода „Ричард Бакман“. И в нея, както в „Гняв“, Кралят на ужаса залага на човешка история, която може да е част от всяко ежедневие.

За какво точно става въпрос? Един проект за дострояване на магистрала, който заплашва да разруши дома и работното място на главния герой в романа Бартън Джордж Доус и преобръща живота му на 180 градуса. На пръв поглед нищо фундаментално, но писател като Кинг прави историята дяволски истинска, психологическа и тревожна. Та Доус трябва да се примири с факта, че трябва да напусне родната си къща и мястото, където е работил над 20 години, заради идеята за нов и хубав път. Главният герой разполага с достатъчно време да се примири със статуквото , да сключи изгодни сделки за продажбата на дома си и всичко да приключи мирно и тихо. Но това е роман на Бакман тъмното алтер-его на Кинг, а както и в другите негови брутални романи, нищо не свършва с хепи енд.

Доус е решен да спъне колелото на бюрокрацията и прогреса в борба с катастрофални последици. Той така и не може да приеме, че трябва да смени къщата и работното си място заради пътен проект. Обсебен от това, той спира да живее в реалността на 20 век, а единствените му мисли са само и единствено за новия пътен участък. Инатът на Доус преминава в лудост и бързо губи работата и съпругата си, която отказва да е част от неговия цирк. С всяка следваща страница главният герой става все по-луд, но все по-симпатичен на читателя. Един честен човек, който се изправя срещу бюрократичната машина. Нещо, с което всеки се сблъсква рано или късно.

Как ще свърши всичко? За да не издаваме самия край, само ще кажем – зрелищно! И краят ни хареса, защото Доус в крайна сметка се оказва прав за своя инат, който го докарва до лудост. В последните редове на гениалния психологически роман, става ясно, че ако не строи всяка година нови пътища над определена минимална дължина, общината губи отпусканите от федералното правителство средства за всякакво пътно строителство на нейна територия. И в крайна сметка, както се случва в 99,99 процента от битките между администрацията и човека, Голиат смачква Давид!

Книгата започва малко тромаво, но бързо набира инерция и след това се чете на един дъх.

Завладяваща, но несправедлива история, но не е ли всяка човешка такава?

Каним те и в нашите канали:

📚 Фейсбук група
📚 Фейсбук страница
📚 Инстаграм профил
📚 Форум

Ревюто е публикувано в раздел „Ревюта“ на нашия форум, където може да се запознаете с рецензии и на други любими книги. Авторско ревю към книга, което би предизвикало нашия и на читателите интерес, ще бъде каченo на нашия сайт. Може да ни изпращате ревюта и на мейла ни editor@nadvecher.bg.

Оценка: - 8

8

User Rating: Be the first one !

Виж още

Ревю на „Бьорнстад“ от Фредрик Бакман

Нека започнем с това, което пише на гърба на книгата. „Какво означава един отбор за …

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *