Tag Archives: Сиела

Очаквайте „Опит за екстаз” от Димитър Бочев – възторжена апологетика на свободата

Един от най-ярките гласове на свободата – непокоримият писател, дисидент и журналист Димитър Бочев – ще зарадва читателите с нова книга – хронология на сетивността. „Опит за екстаз“ е необикновен роман – препускаща по страниците щафета от ситуации и парадокси, които авторът противопоставя на всички унаследени нормативи, закономерности и клишета. Между любовта и страстта, между свободата и сигурността, между таланта …

Към цялата статия »

Читателите си избраха любима корица на Оруел от новите издания

  На 1-ви януари три родни издателства пуснаха нови тиражи на великите класики на Джордж Оруел – „1984“ и „Фермата на животните“. Става въпрос за „Сиела“, „Хеликон“ и „A&T Publishing“. Виж и това: Мартин Карбовски пред nadvecher.bg: Книгата живее повече от човека Причината за преиздаването на творбите се дължи на факта, че авторските им права изтекоха с навършване на 70 …

Към цялата статия »

Планирай своята собствена революция с дневника „Аз съм момиче бунтарка“

Поредицата „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ от италианските писателки Франческа Кавало и Елена Фавили се превърна в световен феномен, който развълнува милиони деца и родители по света. И докато луксозните издания съживяват дръзките дела на велики жени, в революционния дневник „Аз съм момиче бунтарка“, който се появява и на български език, читателите са тези, които разказват своите истории …

Към цялата статия »

„1984“ и „Фермата на животните“ с нови издания и твърди корици

Издателство „Сиела“ пуска нови издания и твърди корици на класиките „1984“ и „Фермата на животните“ от Джордж Оруел. И двете заглавия излизат на 1 януари 2021 година. С изключителния нов превод на Венцислав К. Венков, работил по знакови книги на Чарлз Дикенс, Едгар Алън По, Д. Х. Лорънс, Олдъс Хъксли, Греъм Грийн, Джон Стайнбек, Трумaн Капоти, Кърт Вонегът, Филип Рот, …

Към цялата статия »

Откъс от „Денят, в който мама отиде на небето“ на Петър Станимиров

НАЧАЛО Конят беше добродушен, гламав и завеян. Не знаеше, че е кон. Наясно беше само, че е част от нещо по-голямо, което често теглеше. Знаеше, че тревата се яде, а водата се пие, но интересите му стигаха дотук. Сега обаче слънцето го напичаше и той лека-полека запристъпва със спънатите си предни крака към близката сенчеста горичка. Понякога забравяше за въжето …

Към цялата статия »